Милинките от моето детство!

    Нали знаете, че това, което ни готвеха нашите баби никой не може да ни го направи отново по същият начин, със същият аромат или със същият вкус. Нещата, които моята баба Кера правеше бяха много простички, но невероятно вкусни.
    Честно, да ви кажа бях забравила за тези милинки, но неотдавна бях в Силистра, а когато се прибера там винаги изниква някое ястие, което съм хапвала като дете.
    Баба ги наричаше топки и може би ги е правила малко по по-различен начин, а този вариант ми го каза мама, който сигурно е същият, но аз не си спомням. В моето семейство смея да кажа, че има отлични готвачи и майстори на тестените изделия. Може би от там идва и моята страст към всяко нещо приготвено с брашно, наистина изпитвам голямо удоволствие от месенето на тесто.
   Решила съм да науча всички рецепти на моята фамилия и да ги споделя с вас, но едно по едно.

    Рецептата е много простичка и лесна, става много вкусно. Тестото може да се замеси от вечерта и да се постави в хладилник и да си го ползвате на другият ден или когато искате, всъщност това е едно обикновено хлебно тесто.
    

    Въпреки, че е лято и консумацията на такива закуски са абсолютно противопоказни за фигурата, никога не издържам на идеята да изпека нещо в почивният ден, а и погледа на милото е показателен.
    
    Милинките от моето детство!


     Продукти:
    
    500-600 гр. брашно
    250-300 мл. топла вода
    1/2 кубче прясна мая
    сол
    сирене
    
    За заливката:

    1 кофичка кисело мляко
    3-4 яйца


    Замесваме тестото по стандартният начин, тоест пресяваме брашното и си правим кладенче, разтваряме си маята в подсолената топла вода, месим до получаване на меко тесто.
    Няма нужда да оставяте да втаса, разделяме на три или четири части. Всяка една от тях се разточва и се покрива със сирене, навиваме на руло и изтегляме с ръце за да го направим равно и нарязваме на равни топки, нареждаме в предварително намазана тавичка с каквото предпочитате.
    Покриваме и чакаме да втаса.
    Приготвяме си заливката и заливаме, печем на 180 градуса. Готово е когато започне да се отделя от стените на тавата.
    Намазваме отгоре с масло или маргарин!

    
    Не зная дали сте хапвали нещо подобно, но е много вкусно, защото нали знаете, няма нищо по-хубаво от домашно изпечената закуска.
    Дано не съм ви отегчила с моите печива, но това е нещото, което обичам да правя.
    Да ви е вкусно и сладко!