Това са моите най-любими соленки, които съм хапвала някога. Рецептата е отново от семейният архив. Толкова са атрактивни и вкусни, че колкото пъти съм ги поднасяла винаги изчезват моментално.
Тази публикация ще е малко кратичка, така мисля, но като се познавам може и да се разприказвам, че нещо ми се отваря думата посред нощ!
Рецептата е специалитет на моята майка, която ги прави уникални, още не съм се научила да ги правя като нея, но за всичко си има време!
Малко се разпрострях в публикациите, тази трябваше да я напиша преди доста дни, но нещо времето не ми стига напоследък, а и излизат някакви други рецепти за публикуване, които не чакат отлагане, но както и да е...
Тези соленки направих пак за рожденият ден, та за това казвам, че трябваше да пиша за тях отдавна, /не трябва така забравям си мислите/.
Отварям бележника, който е една дебела синя тетрадка с рецепти, които съм правила и такива, които още не съм, но и за тях има време, но по-важното е, че записвам всичко интересно, което видя и тези, които мама ми диктува по телефона, та така и тази, бях решила да ги направя задължително макар и за първи път мисля, че се получиха с малки забележки, които само аз си знам.
Пръчици вълшебни!
Продукти:
200 гр. настъргано сирене
200 гр. настърган кашкавал
250 гр. маргарин
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
брашното е около 700-800 гр. или колкото поеме
яйце за намазване
Ако имах звездички за трудност на рецептите тази щеше да има само една, много е лесно.
Първо си приготвяме две, три големи тави покрити с хартия за печене.
От всички продукти се замесва хубаво меко тесто.
Разделяме на осем топки.
В това време си включваме фурната на 170-180 градуса.
Сега трябва да сме много експедитивни.
Разточваме с дебелина около 0,5 см или приблизително толкова, но не много тънко, защото стават твърди.
Режете на форми каквито искате, аз обичам дългите соленки, режат се с онези къдреви ножчета от едно време, които съм сигурна, че има във всяка къща.
Така, разточваме, режем, мажем с яйцето още на масата и във фурната, печем около 15 минути или докато се зачервят.
Това са моите любими соленки, надявам се предложението ми да ви хареса!
И не на последно място искам да благодаря на Мони и нейният Kochzauber, за честта да ме представи на своите читатели и да сподели тази награда! Много благодаря!
Хрускайте и да ви е вкусно!
Нали знаете, че това, което ни готвеха нашите баби никой не може да ни го направи отново по същият начин, със същият аромат или със същият вкус. Нещата, които моята баба Кера правеше бяха много простички, но невероятно вкусни.
Честно, да ви кажа бях забравила за тези милинки, но неотдавна бях в Силистра, а когато се прибера там винаги изниква някое ястие, което съм хапвала като дете.
Баба ги наричаше топки и може би ги е правила малко по по-различен начин, а този вариант ми го каза мама, който сигурно е същият, но аз не си спомням. В моето семейство смея да кажа, че има отлични готвачи и майстори на тестените изделия. Може би от там идва и моята страст към всяко нещо приготвено с брашно, наистина изпитвам голямо удоволствие от месенето на тесто.
Решила съм да науча всички рецепти на моята фамилия и да ги споделя с вас, но едно по едно.
Рецептата е много простичка и лесна, става много вкусно. Тестото може да се замеси от вечерта и да се постави в хладилник и да си го ползвате на другият ден или когато искате, всъщност това е едно обикновено хлебно тесто.
Въпреки, че е лято и консумацията на такива закуски са абсолютно противопоказни за фигурата, никога не издържам на идеята да изпека нещо в почивният ден, а и погледа на милото е показателен.
Милинките от моето детство!
Продукти:
500-600 гр. брашно
250-300 мл. топла вода
1/2 кубче прясна мая
сол
сирене
За заливката:
1 кофичка кисело мляко
3-4 яйца
Замесваме тестото по стандартният начин, тоест пресяваме брашното и си правим кладенче, разтваряме си маята в подсолената топла вода, месим до получаване на меко тесто.
Няма нужда да оставяте да втаса, разделяме на три или четири части. Всяка една от тях се разточва и се покрива със сирене, навиваме на руло и изтегляме с ръце за да го направим равно и нарязваме на равни топки, нареждаме в предварително намазана тавичка с каквото предпочитате.
Покриваме и чакаме да втаса.
Приготвяме си заливката и заливаме, печем на 180 градуса. Готово е когато започне да се отделя от стените на тавата.
Намазваме отгоре с масло или маргарин!
Не зная дали сте хапвали нещо подобно, но е много вкусно, защото нали знаете, няма нищо по-хубаво от домашно изпечената закуска.
Дано не съм ви отегчила с моите печива, но това е нещото, което обичам да правя.
Да ви е вкусно и сладко!
Пак е неделя и още със ставането започват да ми се въртят едни тутманици в главата, обаче има една изключително важна подробност, аз досега не съм правила, но веднага се сещам, че няма да е по-различно от Питката на мама, която някой ден ще направя и ще ви покажа нещо невероятно и как по-точно се научих да меся правилно, пак се отплеснах!
Та почвам аз да си мисля как да замесим едно тесто от наличните продукти, които имам в хладилника и стигам до извода, че май ще стане един велик тутманик.
Преди време си купувах редовно много списания тогава предимно италиански, /защото нямаше други/, и там имаше реклами на разни уреди, които даже на бях виждала на живо, говоря за така известните сега хлебопекарни, толкова исках тогава, но сега за нищо на света! Разказвам ви това, защото откакто разбрах, че се справям в кухнята и, че има голяма разлика от не искам до не мога препоръчвам на всеки първо да опита и после ще видим, защото който не е омесил едно тесто в живота си той не е разбрал какво е изпуснал.
Пак се разприказвах много, но някак си се развълнувах, не знам защо.
Започвам да вадя продукти и що да видя брашното до никъде и разбира се милото, което се казва Мартин между другото, и който е виновен за този блог излита до магазина и носи със скоростта на светлината пакет брашно само да започна по-скоро. Вижте сега каква я свърших днес.
Тутманик
Продукти:
700-800 гр. брашно
300 мл. топло прясно мляко
3 големи яйца /от които отделете единия жълтък за намазване/
21 гр. прясна мая /половин пакетче/
щипка захар
щипка сол
сирене и кашкавал колкото обичате
маргарин /няма количество, ще разберете защо/
Да месим!
Първо подгответе тавата, в която ще печем, тя трябва да е обилно намазана с маргарин.
В подходящ съд пресяваме брашното и правим едно хубаво кладенче. В топлото мляко разтваряме маята заедно със захарта и солта. Разбиваме леко яйцата. Наливаме в кладенчето внимателно без да разливаме наоколо. Смесваме всички продукти и започваме бавно да бъркаме докато се стигне до момента, в който трябва да действаме с ръце. Омесете хубаво меко тесто.
Разделяме тестото на четири части, всяка една част се разточва на лист с големина не повече от 15 см. и се намазва обилно с маргарин, разточваме следващата и я слагаме върху другата, мажем с маргарин и така и другите части по същият начин, не мажете само последната.
Така направихме едно много хубаво многолистно тесто, това което се получи разточваме на един голям лист с дебелина около 5-6 мм, поръсваме със сирене и кашкавал и навиваме на руло, ако ви се стори много дебело разтеглете леко с ръце. От рулото трябва да излязат приблизително 9-10 части.
В приготвената вече тава подредете частите и оставете да втаса около един час или докато удвои обема си!
След като втаса намажете с жълтъка, към който може да добавите малко прясно мляко и слагаме в студена фурна, подчертах го защото е важно.
Докато загрява фурната /180градуса/ тестото продължава да втасва и се подува постепенно, готово е след около 50 минути или докато се отдели от стените на тавата. Тези тънкости знам от мама, за които съм и много благодарна!
Вадим от фурната, мажем отново с маргарин и леле какво се е получило, а! Да ви е сладко!
