Те са малки и пухкави, хапват се на един дъх и никога не са достатъчни! Някой ще кажат, че това са може би бухти, но аз им казвам малки мекички, така ги обичам, още от малка, много обичах да пробия дупчица, да я напълня с кисело мляко със захар и о, какво удоволствие.
Между другото аз май за първи път правя мекици, просто наистина не искам да пържа, но много ми се приядоха. Вчера нали ми е почивен ден и винаги се опитвам да сготвя повече неща и то такива каквито в работен ден няма как, /то не че закусваме през седмицата/, но в неделя винаги има закуска, този път изневерих на любимите палачинки и замесих едни малки пухкави мекици!
Няма нищо особено в тази рецепта, освен че сложих вътре сирене, така вкусът се подобри доста и нямаше нужда да слагам допълнително сол.
Поиграх си малко и разточих няколко пъти листа от който изрязах мекичките, по начина за правене на кроасани, сгъваме на плик и разточваме и така няколко пъти, получава се доста интересно.
Мекици!
Продукти:
500 гр. брашно и още за доумесване
100 мл. хладка вода
250 мл. кисело мляко
1 яйце
1/2 кубче прясна мая
150 гр. сирене
Разтваряме маята в хладката вода и оставяме за малко настрана.
В това време пресяваме брашното в подходящ съд и правим кладенче, в което добавяме всички продукти плюс втасалата мая.
Омесваме меко пухкаво тесто и оставяме настрани за малко да втаса.
Вече втасалото тесто премесваме за кратко и разточваме на не много тънък лист, сгъваме на плик и разточваме пак и така няколко пъти по ваша преценка.
От разточеният лист изрязваме малки мекички с подходяща форма и пържим в силно загрята мазнина.
Сервираме с ароматен конфитюр или с каквото ви душа иска!
Получи се доста сполучлива закуска и беше много забавно да направя нещо, което не бях опитвала!
За сега толкова! Да ви е много много топло и вкусно!!!
Продължавам темата за царевичното брашно и то с един много вкусен и ароматен хляб. Да ви кажа честно днес цял ден готвя, в отпуск съм и имах малко работа, свърших я и започвам с любимото си занимание. Не мога да ви опиша на какво приличаше кухнята след сготвянето на цяло меню, от хляба до десерта, но съм доволна от резултата, а за купищата чинии и купи и купички не искам да говоря.
Правенето на хляб е специално действие, за което е нужно много търпение и внимание. Реших да направя точно този, защото първо в къщи е на почит царевичният хляб и ми беше интересно какво ще се получи още повече, че миналата седмица правих царевичен хляб с тиква, но не снимах и ще го направя пак, та много ми хареса и хайде сега без тиква.
На зная дали ще хареса на всички, става малко трошлив, може би трябваше да го оставя още малко да втаса, но и така стана вкусен. За месенето на тесто съм говорила и друг път, колко обичам да усещам брашното под ръцете си и как от нещо такова се получават невероятни питки и погачи и хляб, а-а-а зимата дойде и почнах да мисля само за някакви такива печива.
А бе, какво да ви кажа да правиш хляб е голяма работа.
Имам си един списък с неща, които искам да сготвя и искам да ви кажа, че е безкраен, но в него преобладават десертите и хляба интересно защо ли!
Та хайде да ви споделя рецептата, че имам да ви споделям и други неща!
Средиземноморски царевичен хляб!
Продукти:
1 пакетче жива мая или 3 суха мая
1 с.л. захар
350 мл. мляко и още малко при необходимост
350 гр. царевично брашно
350 гр. бяло брашно
2 с.л. сол
1 яйце
Признавам си, промених малко количествата на брашното и млякото, защото ми се видя много количеството на маята.
Първо много важно, всички продукти на стайна температура.
Разтваряме маята със захарта и малко от млякото, оставяме на страни да се разтвори добре.
През това време пресяваме двата вида брашно със солта и смесваме добре и правим кладенче.
Когато маята е готова, заедно с другите продукти изливаме в кладенчето и замесваме меко тесто.
Поставяме в подходящ съд и покриваме с топла кърпа и оставяме да втаса.
Когато тестото е достатъчно втасало, омесваме отново за кратко и разделяме на две, оформяме на два хляба, поставяме в намаслена тава, завиваме отново с топла кърпа и оставяме за още 30 минути.
Печем на предварително нагрята фурна на 180-200 градуса, до готовност.
Когато е готов мажем отгоре обилно с масло.
Сега да се похваля с нова награда, която получих от Роси и искам отсега да кажа, че я предавам на всички, които все още не са я получили, защото днес направих един много обстоен преглед на пространството и видях, че навсякъде я има.
Наградата си има няколко правила:
1/ Благодари и посочи този от когото си получил наградата!
2/ Напиши седем неща за себе си!
3/ Предай нататък!
4/ Уведоми всички!
Е, повечето ги изпълних сега да напиша нещо, какво ли да е то като скоро отговорих на едно подобно предизвикателство.
По скоро ще ви напиша за какво мечтая!
1/ Първата ми мечта, да имаме жилище и един път завинаги да спра да плащам наем, защото ми писна истински, /сметнете колко съм дала за 11 години средно по 300 лв/!
2/ Втора мечта, да отида в Индия и да видя Тадж Махал, неговият розов мрамор и да се уверя наистина ли блести така както съм чела във всички книги и за силата, която излъчва!
3/ Трета мечта, имам детска мечта, да погаля тигър, не зная каква е причината и откъде се е породила, но единствено мога да кажа, че при първа възможност ще го направя, въпреки, че не съм екстремна личност!
4/ Мечти много, но тези са ми любими и съвсем постижими, а и аз обичам да мечтая!
5/ Днес се замислих, че не пуша от 10 месеца и се гордея с това и бих казала на всички, които ще кажат, о аз не мога, аз отговарям много е малко нещото, което те кара да направиш малка стъпка, но момента на всеки трябва да дойде!
6/ Мога да чета книга цял ден, без да стана от дивана, това за мен е истинска почивка или да стоя до късно и пак да чета докато не видя последната страница!
7/ И накрая, но не на последно място нещото, в което вярвам истински е, че каквото ти е писано ще се случи и няма нищо случайно на този свят!
Е, това е от мен, стига толкова за сега!
Наистина не зная на кого да я предам, затова който не е получил тази награда да заповяда!
Да ви е вкусно и утрешният ден да е по- хубав от днешният!
